Boiko Roa

Втора част от новата ми повест
"Красивият път"
(Майоркански Пътувания)

II. Летището
Защо е толкова спокойно и тихо на летището? Нима не се намирам на единственото летище в този огромен град? Очаквах шум, движение, дълги опашки и непрекъснат поток от хора, а вместо това ме посреща почти необяснима тишина.

Пространството сякаш диша бавно и спокойно, без обичайното напрежение на едно място, където всеки бърза нанякъде.
Чувствам много енергия и малко материален свят. Невидимо присъствие изпълва залите повече от предметите и хората. Сякаш това място съществува между две реалности – между пристигането и заминаването, между познатото и неизвестното.

Всичко изглежда временно и преходно, а същевременно изпълнено със смисъл.
Къде са хората? Очите ми търсят лица, движения и гласове, но срещат предимно простор и тишина. Може би всеки вече е поел по своя път, а аз съм насаме с това особено усещане за безкрайност, което само летищата винаги създават.
Очаквам с трепет своя полет.