Net-Zero Lab

⚡ Общият размер на емисиите показва колко голяма е енергийната система на една страна. Въглеродният интензитет на произведената енергия пък отразява колко чиста е тя.

📉 Намаляването с 44% на въглеродния интензитет на електроенергията от 2015 г. насам звучи като значим успех за България. И наистина е така. Но въпреки този напредък през 2024 г. въглеродният интензитет на електроенергийния сектор в България остава около 320 гCO₂/кВтч.

За сравнение:

➡️Финландия: 25 гCO₂/кВтч
➡️Испания: 31 гCO₂/кВтч
➡️Швеция: 36 гCO₂/кВтч
➡️Румъния: 72 гCO₂/кВтч

🎯 Предизвикателството вече не се изразява само в постигането на декарбонизация, а и на конвергенция. В условията на все по-интегриран и въглеродно ограничен европейски пазар, разликите във въглеродния интензитет все по-ясно се превръщат в разлики в разходите за индустрията, инвестиционната привлекателност и дългосрочната конкурентоспособност.

❓ Въпросът вече не е само колко емисии отделя България, а и колко бързо страната може да преодолее разликата във въглеродния интензитет с останалата част от Европа, като същевременно осигури сигурност на доставките и ценова достъпност.

📊 Пълният анализ е достъпен тук: https://netzerolab-feba.bg/is-bulgarias-electricity-too-carbon-intensive-a-european-comparison/

📊 Какво прави химическата индустрия един от най-сложните сектори за климатична трансформация?

Новият анализ на Net-Zero Lab показва, че химическата индустрия формира 26.81% от емисиите от индустриални процеси и употреба на продукти в България, което я прави втория най-значим източник след минералната индустрия.

За разлика от много други индустрии, значителна част от емисиите в химическия сектор не произтичат от потреблението на енергия, а от самите производствени процеси. Това прави декарбонизацията значително по-трудна и изисква решения, които надхвърлят традиционните мерки за енергийна ефективност.

В най-новия доклад „Климатична трансформация на химическата промишленост в България“ разглеждаме основните източници на емисии, предизвикателствата пред сектора и възможните пътища за неговата трансформация.

📖 Прочетете повече:https://netzerolab-feba.bg/wp-content/uploads/2026/06/SU-report-Chemical02.pdf

🌍 3 сценария за бъдещето: Декарбонизация на химическата индустрия

При допускане, че цената на въглеродните квоти по EU ETS (Схема на ЕС за търговия с емисии) достигне 126–145 €/тCO₂ до 2030 г., следните сценарии илюстрират различни възможни пътища за декарбонизация на химическата индустрия. При тези ценови нива декарбонизацията се превръща не само в цел за устойчивост, но и във все по-важен стратегически инвестиционен фактор.

Последният доклад на Net Zero Lab разглежда три основни подхода:

🧪 Водород и амоняк: Нисковъглеродни суровини със значителен потенциал за производителите на торове. Необходимата инвестиция е приблизително 250 млн. евро за интегрирано производство и логистика, а ефектът може да бъде съществен още от самото начало. Един товар син амоняк може да предотврати емисии от около 5 450 тона CO₂. Основните предизвикателства са свързани с изграждането на нови вериги за доставки и необходимата инфраструктура.

🏗️ CCUS (улавяне, използване и съхранение на въглерод): Вариантът с най-голям потенциал за въздействие, способен да улавя над 800 000 тона CO₂ годишно. Изграждането на цялостна индустриална верига за улавяне, използване и съхранение на въглерод се оценява на около 600 млн. евро инвестиции, като успешното внедряване зависи от наличието на инфраструктура за транспорт и съхранение на CO₂.

⚡ Електрификация: Замяна на топлината, произведена от изкопаеми горива, с електроенергия от възобновяеми източници. Необходимата инвестиция се оценява на приблизително 320 млн. евро, с потенциал за намаляване на емисиите с 500 000–600 000 тона CO₂ годишно, като същевременно се засилва дългосрочната енергийна независимост.

📊 Един извод се откроява ясно: каталитичното намаляване на емисиите на N₂O остава най-бързата и най-рентабилна възможност, осигуряваща намаление на емисиите с близо 280 000 тона CO₂ еквивалент (CO₂eq) годишно при инвестиции от едва 3–6 млн. евро.

📘 Прочетете целия доклад тук:https://netzerolab-feba.bg/wp-content/uploads/2026/06/SU-report-Chemical02.pdf

Според вас коя технология ще привлече най-голям дял от индустриалните инвестиции през следващото десетилетие?

Електроенергийният сектор на България все още ли е сред най-въглеродно интензивните в ЕС?


Отговорът не е еднозначен.


От 2015 г. насам България отбелязва осезаем напредък:

📉 Емисиите от електроенергийния сектор са намалели с около 58%

📉 Въглеродната интензивност е спаднала с около 44%

☀️ Производството от слънчева енергия нараства бързо през последните години

На пръв поглед това показва ясна посока към по-чист енергиен микс.


Но има един важен парадокс:


⚡ Въпреки този напредък България все още е сред страните с най-висока въглеродна интензивност на електроенергията в Европейския съюз.


Причините не са в липсата на промяна, а в структурата на системата:


➡️Въглищата (особено лигнитните) все още имат ключова роля в производството
➡️Възобновяемите източници растат, но започват от сравнително ниска база
➡️Преходът е неравномерен, включително с временни увеличения на въглищната генерация по време на енергийната криза 2021–2022 г.


Това означава, че въпросът вече не е дали има декарбонизация, а колко бързо тя води до реална структурна промяна.

И тук се появява и икономическото измерение.

С нарастващото значение на Европейската система за търговия с емисии (ETS), въглеродната интензивност все по-пряко влияе върху цената на електроенергията и конкурентоспособността на индустрията.


За България това означава, че енергийният преход не е само екологичен процес, а и икономически фактор.

Според Вас кое е най-ключовото предизвикателство в енергийния преход на българската енергетика днес: инфраструктура, политика или инвестиции?

🔗Линк към статията: https://netzerolab-feba.bg/is-bulgarias-electricity-too-carbon-intensive-a-european-comparison/

В последната част от интервюто с д-р инж. Михаил Георгиев говорим за ролята на обществото в пътя към декарбонизация и устойчив преход.

Защото подобна трансформация не зависи само от индустрията и институциите, а и от хората?

🎬Ако сте пропуснали предишните части, препоръчваме Ви да гледате цялото интервю отначало, за да проследите цялостната картина около проекта и темата за декарбонизацията на българската индустрия.

Част 1️⃣: https://www.facebook.com/share/v/1NJvwasEjg/

Част 2️⃣: https://www.facebook.com/share/v/1BJQR84G7L/

Част 3️⃣: https://www.facebook.com/share/v/18b39kKr3p/

🔗 Линк към доклада:https://netzerolab-feba.bg/wp-content/uploads/2026/03/Mapping_Bulgaria_report-2.pdf

🎙️В третата част от интервюто с д-р инж. Михаил Георгиев разговорът се връща към големите въпроси около декарбонизацията и реалните предизвикателства пред индустрията.

❓ Можем ли да си позволим да не поемем по този път?

📈 Каква е цената на самата трансформация?

Тук говорим не само за технологии и политики, но и за икономически избори, конкурентоспособност и бъдещето на българската индустрия в условията на променяща се европейска и глобална среда.

💬 Какво е вашето мнение по темата?

🔗 Линк към доклада:https://netzerolab-feba.bg/wp-content/uploads/2026/03/Mapping_Bulgaria_report-2.pdf