LIBRI

Свободата не е просто отсъствие на злото, а присъствие на доброто. Когато приемаме, че тя е липса на това или онова, ние предполагаме, че премахването на бариерата е всичко, което трябва да направим, за да бъдем свободни. Според този начин на мислене свободата е обичайното състояние на Вселената, донесено ни от някаква по-голяма сила, и трябва само да разчистим пътя към нея. Това е наивно. Свободата не може да ни бъде дадена. Тя не е наследство. Ако вярваме, че нещо друго ни прави свободни, никога няма да разберем какво трябва да направим. В момента, в който повярваме, че свободата е даденост, тя си отива.

"За свободата", от Тимъти Снайдър Тимъти Снайдър разглежда основните аспекти на най-значимата човешка ценност. Той твърди, че сме изгубили представа какво е свободата и това ни въвлича в криза.

Измамната романтическа илюзия за свободния личен избор на желанието е противопоставена на реализма на романа в блестящ, обновен анализ на творбитe на Сервантес, Стендал, Флобер, Пруст и Достоевски. Между петимата големи европейски романисти, писали на различни езици в различно време, се откриват прилики и пресечни точки в плоскостта на подражателното (миметично) желание. Нещо повече, те сякаш разказват една история в развитие, подемайки я оттам, откъдето я е оставил предшественикът.

"Романтическа лъжа и романна истина", от Рене Жирар В първата си книга Рене Жирар формулира теорията за миметичното желание: искаме това, което желае другият, а съперничеството поражда насилие. Сега в LIBRI.

"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние.

"Трагедията", от Николай Гочев Книгата се състои от текстове, писани в течение на 22 години. Тя съдържа и академични лекции и извлечения от петте все още непреведени трагедии на Еврипид.